Това е блогът на Габи Тур за приключения в Родопите

Лични истории, преживявания, пътеписи и новини от Родопите

Зелено, по-зелено, най-зелено… Костилково

IMG_1803Със същото звучене мога да напиша „Диво, по-диво, най-диво … Костилково“ или „Пусто, по-пусто, най-пусто … пак Костилково“. Естествено в добрия смисъл – в този, в който пътешественикът съзнателно търси подобни забравени места, съхранили автентичното си излъчване. Смисъл, в който дивото те привлича неустоимо, доближава те до корените ти и те кара да изтръпваш от задоволство, че си сам – необезпокояван от звън на телефон или автомобилен клаксон. Знам, че малко хора в България осъзнават, че тази възможност в развитите европейски страни, отдавна е отпаднала.

Първо денят ни започна в село Пелевун с разказа на бай Румен овчаря – за ранния му сблъсък с вълк, който се появил изневиделица в 6 ч сутринта и захапал една от овцете му за крака. „Тъкмо ги изкарвам на паша и току до кошарата изскочи и я грабна за крака. Добре, че беше кучето да залая, да се спусне и да й отърве кожата“. Направо си умрях на мъка – ако знаех и аз щях да отида с него. Не да паса овцете – да снимам🙂

След кафенцето на джезве, изпито на двора в къщата на Тодор в слънчевияIMG_1760 майски ден, тръгнахме на кратък екопреход из околностите на село Костилково в търсене на дивите коне на Новото тракийско злато. Едно от нещата, с които Източните Родопи са уникални, е разнообразието. Разнообразие на пейзажа, на гледките, на животните, на птиците, на цветята. Тук само за половин ден ще видите стадо от 27 каракачански коне на водопой, няколко костенурки и таралежи, смок мишкар, Пауново око и безброй щъркели. И това без да полагате каквито и да е усилия да ги търсите – те просто са навсякъде. Накъдето и да се обърнете, е пълно с трептяща от живот и веселие природа. Не можех да смогна да снимам.

Обикаляйки из местността се натъкнахме на първата костенурка – шипобедрена, която бавно и славно се придвижваше из високите треволяци. Втората беше шипоопашата и по-малка, но пък сред още по-големи треви, които ми попречиха да снимам. Но реших да не я притеснявам – все пак имам стотици кадри с костенурки.

Конете, да се похваля, ме възнаградиха с невероятно изживяване и меIMG_1795 направиха щастлива. Открихме ги малко преди мястото за водопой, където поснимах малко, но все не можех да ги хвана, както трябва. Както Деси (по професия археолог) казва „любимата ми снимка – конски задник“. Оттам обаче милите ми пръхтящи лъскавокосмести красавци се изтеглиха към водата и ми изнесоха такова страхотно дефиле на фона на искрящо зелените хълмове, че заснех сигурно най-хубавите си кадри с коне досега. И изобщо гледката на тези величествени животни, живеещи свободно и надбягващи се с вятъра, е великолепна. Само да ги наблюдаваш си е върховно удоволствие.

Най-обичам след плодотворна разходка сред природата да се потопя за кратко в миналото, да се слея с историята, да ми замирише на автентичност, да ми лъхне на кал и мухъл, да не съм сигурна дали покрива няма да ми се стовари върху главата или да се чудя дали няма някоя змия да изскочи измежду камъните. Разходката из Костилково е точно в този дух – непредвидима. На една от къщите едно IMG_1857Пауново око се беше паркирало върху старата пещ и не помръдваше. И то сякаш ми позираше – така хубаво се беше разположило. Разходката из селото с един единствен жител, винаги ми навява някакво чувство на безвремие. Тук времето е спряло в 1950 г и притихналите улички – някога пълни с дечурлига и кудкудяци – сега ме даряват с невероятна тишина и спокойствие.

Ровейки се за инфо за село Костилково разбрах, че тук са били едни от най-добрите майстори грънчари в целите Родопи. И това до 50-те години на 20 век, когато жителите на селото масово се изселват, заради окрупняването на земята в ТКЗ.

Но затова пък сега си имаме диви коне, разхождащи се на воля костенурки, кръжащи щъркели в небето и други невероятни чудеса на майката Природа. Ако и вас ви зове дивото и си падате по отдавна притихнали от човешки глъч места, то районът около Костилково е точно за вас. Не пропускайте да го посетите и не забравяйте да потърсите Тодор от Пелевун за водач.

IMG_1812 IMG_1814 IMG_1830 IMG_1892

2 comments on “Зелено, по-зелено, най-зелено… Костилково

  1. Татяна Добрева
    януари 18, 2014

    Наистина е невероятно усещането в Родопите, а и Вие много чувствено сте го предали. Снимката с конете е чудесна.
    Поздрави

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: