Зелено, по-зелено, най-зелено… Костилково

IMG_1803Със същото звучене мога да напиша „Диво, по-диво, най-диво … Костилково“ или „Пусто, по-пусто, най-пусто … пак Костилково“. Естествено в добрия смисъл – в този, в който пътешественикът съзнателно търси подобни забравени места, съхранили автентичното си излъчване. Смисъл, в който дивото те привлича неустоимо, доближава те до корените ти и те кара да изтръпваш от задоволство, че си сам – необезпокояван от звън на телефон или автомобилен клаксон. Знам, че малко хора в България осъзнават, че тази възможност в развитите европейски страни, отдавна е отпаднала.

Първо денят ни започна в село Пелевун с разказа на бай Румен овчаря – за ранния му сблъсък с вълк, който се появил изневиделица в 6 ч сутринта и захапал една от овцете му за крака. „Тъкмо ги изкарвам на паша и току до кошарата изскочи и я грабна за крака. Добре, че беше кучето да залая, да се спусне и да й отърве кожата“. Направо си умрях на мъка – ако знаех и аз щях да отида с него. Не да паса овцете – да снимам 🙂

След кафенцето на джезве, изпито на двора в къщата на Тодор в слънчевияIMG_1760 майски ден, тръгнахме на кратък екопреход из околностите на село Костилково в търсене на дивите коне на Новото тракийско злато. Едно от нещата, с които Източните Родопи са уникални, е разнообразието. Разнообразие на пейзажа, на гледките, на животните, на птиците, на цветята. Тук само за половин ден ще видите стадо от 27 каракачански коне на водопой, няколко костенурки и таралежи, смок мишкар, Пауново око и безброй щъркели. И това без да полагате каквито и да е усилия да ги търсите – те просто са навсякъде. Накъдето и да се обърнете, е пълно с трептяща от живот и веселие природа. Не можех да смогна да снимам.

Обикаляйки из местността се натъкнахме на първата костенурка – шипобедрена, която бавно и славно се придвижваше из високите треволяци. Втората беше шипоопашата и по-малка, но пък сред още по-големи треви, които ми попречиха да снимам. Но реших да не я притеснявам – все пак имам стотици кадри с костенурки.IMG_1795

Конете, да се похваля, ме възнаградиха с невероятно изживяване и ме направиха щастлива. Открихме ги малко преди мястото за водопой, където поснимах малко, но все не можех да ги хвана, както трябва. Както Деси (по професия археолог) казва „любимата ми снимка – конски задник“. Оттам обаче тези пръхтящи лъскавокосмести красавци се изтеглиха към водата и изнесоха такова страхотно дефиле на фона на искрящо зелените хълмове, че заснех сигурно най-хубавите си кадри с коне досега. И изобщо гледката на тези величествени животни, живеещи свободно и надбягващи се с вятъра, е великолепна. Само да ги наблюдаваш е върховно удоволствие. IMG_1814

Най-обичам след плодотворна разходка сред природата да се потопя за кратко в миналото, да се слея с историята, да ми замирише на автентичност, да ми лъхне на кал и мухъл, да не съм сигурна дали покрива няма да ми се стовари върху главата и някоя змия да изскочи измежду камъните. Разходката из Костилково е точно в този дух – непредвидима. На една от къщите едно Пауново око се беше паркирало върху старата пещ и не помръдваше. IMG_1857

И то сякаш позираше – така хубаво се беше разположило. Разходката из селото с един единствен жител, навява чувство на безвремие. Тук времето е спряло в 1950 г и притихналите улички – някога пълни с дечурлига и кудкудяци – сега те даряват с невероятна тишина и спокойствие. IMG_1892

Ровейки се за инфо за село Костилково разбрах, че тук са били едни от най-добрите майстори грънчари в целите Родопи. И това до 50-те години на 20 век, когато жителите на селото масово се изселват, заради окрупняването на земята в ТКЗ.

Но затова пък сега си имаме диви коне, разхождащи се на воля костенурки, кръжащи щъркели в небето и други невероятни чудеса на майката Природа. Ако и вас ви зове дивото и си падате по отдавна притихнали от човешки глъч места, то районът около Костилково е точно за вас. Не пропускайте да го посетите и не забравяйте да потърсите Тодор от Пелевун за водач. Мястото, в което да отседнете, са Калояновите къщи на семейство Хускови. А организирани приключенски програми ще откриете в сайта Приключения и природа.

IMG_1812 IMG_1830

Ако си открил нещо полезно за себе си в тази статия, абонирай се (горе вдясно), за да получаваш най-новите статии директно в твоя имейл (1 статия месечно). 
Или сподели какво мислиш в коментар по-долу. Всяко мнение е важно за нас. Благодарим!

2 thoughts on “Зелено, по-зелено, най-зелено… Костилково

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: