Признавам си, че заглавието взаимствах от филма на Ладислав Цветков „Мисия гора“ по БТВ. Всъщност той ме вдъхнови да напиша тази статия, посветена на гората, която следва своя собствен кръговрат, неинтересуващ се от съществуването на хората и техните вълнения.
Неописуемо е чувството да се разхождаш на „дъното“ на Великата българска гора, между 300 годишни високопланински исполини и сред полувкопани в почвата дървени стволове, здраво прегърнати от мъхове и лишеи. Във вековната гора всичко е естествено – от падналите стари дървета се зараждат младите „воини“, които започват своята борба за оцеляване. Стотици години подред всеки от тях се конкурира с останалите свои дървесни съседи за вода и светлина. И на пределна възраст издъхващите екземпляри бавно отмират, свличат се, съединяват се отново със земята, за да изникнат от тях новите млади фиданки. И пак, и пак, и така 200, 300, 400 години.
Вековните гори в Родопите и останалите български планини са в по-високите и недостъпни зони, богати на водни ресурси. Старата гора е изключително богатство, защото осигурява всички условия на завършената екосистема, в която мирно да съжителстват огромен брой растения и животни. В тази своеобразна природна лаборатория процесите се случват естествено и живите твари по естествен път се самоподдържат. Гъбите например се хранят с растителните отпадъци, заекът с гъби и треви, а лисицата ловува зайци, мишки и други дребни животинки. Едни птици се хранят с насекоми и безгръбначни, а други – грабливите птици ловуват първите. Не е ли невероятно, че във вековната гора, на сравнително малка площ, дори само на едно и също място, могат да преминат над 100 различни редки и защитени видове птици, бозайници и влечуги.
Старата гора е разположена високо в планината, защитава ни от природни бедствия като наводнения например, предотвратява ерозията в почвата, поддържа баланса на климата и е своеобразна природна съкровищница. Нейното опазване не е само национална кауза, но и лична кауза на всеки българин, който милее за родината си. Вековната гора трябва да си остане вековна и нейната полезност да не се измерва с продължителността на един човешки живот. Полезността на Великата българска гора, освен гореизброените чисто икономически и социални фактори, е и морална, и духовна – гората има свой дух и атмосфера и веднъж докоснали се до тях, оставате запленени завинаги.
ПП: С благодарности към всички неуморни хора и природозащитни организации, работещи за каузата опазване на българските гори, както и към репортери като Лади, които й дават гласност с такива прекрасни репортажи.
Ако си открил нещо полезно за себе си в тази статия, абонирай се (горе вдясно), за да получаваш най-новите статии директно в твоя имейл (1 статия месечно).
Или сподели какво мислиш в коментар по-долу. Всяко мнение е важно за нас. Благодарим!
Приключения и природа - травъл блог 
Вашият коментар