На фона на световната конференция за климата в Париж, се случи и една национална и доста по-скромна конференция със същия фокус в София. Тя имаше за цел да обърне внимание на обществото и институциите в България върху предизвикателствата, породени от глобалните промени в климата, но пряко касаещи живота на българския народ.
Моето участие в тази конференция беше от името на Родопите, на малкия бизнес, на мрежата на Новото тракийско злато и изобщо на селските райони в България. Целта ми беше да представя нещата на терен – така, както се случват и ги усещаме в Родопите, макар и не всички да се замисляме доколко те имат общо с климатичните промени.
Първо трябва да сме наясно, че Родопите са капка в глобалното море, но умножени по стотици хиляди подобни малки, селски и планински райони, имат своето отражение върху промените в климата. Тук обичаме да казваме, че „сега времето не е такова, каквото беше преди“, което е същото като да кажем „вследствие на глобалното затопляне в Родопите се наблюдават промени в климата, характеризиращи се с изместване проявлението на гръмотевични бури в нехарактерни месеци от годината, нетипично обилни валежи, следвани от продължителни периоди на засушаване.“ Първото е „по нашенски“, второто е академично изказано. Но и в двете иде реч за едно и също – нещо се случва с планетата ни.
Конкретен пример от изминалия зимен сезон е ранномартенския сняг, който нанесе такива поражения на гората в Родопите, че ми иде да вия от болка като преминавам през масиви от дървета, прекършени на две като моливчета под тежестта на снега. За два дена се изваля сняг колкото за цял сезон – и не само много, но така мокър и тежък, че белият бор в изкуствено залесените Източни Родопи не издържа. И не само той. Повечето щети се намират в труднодостъпни или стръмни райони, което прави почистването нерентабилно и вероятно по-голямата част от дървесината ще остане там и гората ще загине.
Освен тежкият сняг обаче, щети на гората нанася и човекът, като я изсича поголовно, дълбае сърцето й, разкъсва я на парчета. Ежедневно някой алчен дребен човечец изтръгва вековните бели дробове не само на Родопите, но и на България.
Готвейки се за тази презентация, научих, че промишленото животновъдство е отговорно за 18% от парниковите газове и този процент е по-голям от процента на вредни емисии на всички видове превозни средства взети заедно. Така че дори и да пестим енергия и да караме колело например, ако консумираме много месо и животински продукти, въглеродният ни отпечатък си остава висок. Освен това минералните торове и пестицидите при растениевъдството увеличават емисиите на азотен оксид, а отоплението с твърди горива и въглища отделя въглероден диоксид. Да не говорим колко и двете са вредни пряко за здравето ни.
Решения обаче има, защото климатичните предизвикателства могат да бъдат и възможности – те сами ни насочват по пътя на устойчивото развитие.
Земеделските стопани трябва да започнат адекватно да планират своите площи, да използват поливна техника, както и нови и икономични технологии за обработка и да не забравят да се застраховат. Старите методи вече не действат – трябва да се адаптираме към новите условия.
Животновъдите могат да се ориентират към свободното пасищно отглеждане на своите стада, което ще намали рязко разхода на питейна вода и ще допринесе за естественото поддържане на пасищата. Освен това природосъобразно пашуване запазва цялостта на екосистемата, повишава биоразнообразието и косвено подобрява климатичната среда.
Растениевъдите трябва да използват повече органични торове и мулч (съставен от естествени отпадъци като кора, дървени стърготини, листа, борови иглички, окосена трева и др), оборски и компостен тор, с които ще подобрят структурата на почвата и ще я предпазят от ерозия.
Ограничаване на вредните емисии би се постигнало и със стимулиране на екологичните производства, късите вериги на доставка и развитието на малки устойчиви зелени бизнеси. Строителството на къщите ни трябва да е с естествени материали – камък, дърво, кирпич, слама – защо все залитаме по новите и изкуствени мазилки като си имаме прекрасни натурални, екологични материали.
Всеки природолюбител знае, че бъдещето на човека е свързано с живота и опазването на естествените реки. И в тази връзка бих била щастлива да видя усилия в посока приобщаване на реките към живота на хората не, за да ги използваме за сметища, а за да им вдъхнем нов живот чрез превръщането им в инструмент за екобизнес, който да носи приход за местното население. Тогава местните няма да виждат реките само като воден ресурс и място, където да си хвърлят боклука, а като ресурс, от който печелят и който има смисъл да опазват. Ето това ще е чудесен пример за живот в хармония с природата.
В Родопите пътуваме изключително много на стоп – представяте ли си общините ни да узреят дотолкова, че да възприемат този факт като основен за прилагането на маркетингова кампания, в която Родопите да се рекламират като дестинация с минимален въглероден отпечатък, в която приоритетно се пътува на стоп, пътува се споделено, с колело, дори с каяк.
И е време вече да осъзнаем силата на възобновяемите източници на енергия и да започнем да ги използваме – все повече и все по-ефективно. И да не забравяме, че като умножим по сто хиляди, това ще има наистина благотворно влияние върху изтичането на вредни емисии газ в атмосферата.
Декемврийската национална конференция за климата в София не беше така мащабна както тази в Париж. Но беше важна, за да измерим доколко антените ни са настроени на тази вълна. И едно е сигурно – не са. Защото, макар събитието да бе уважено от Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и зам.министрите Ирена Георгиева – на туризма и Георги Костов – на земеделието и горите, общественият интерес беше слаб, а неправителственият сектор и бизнесът почти изцяло отсъстваха. Дори и медиите не го отразиха както трябва.
Участници в конференцията бяха и представители на два национални парка „Рила“ и „Пирин“ и ПП „Врачански балкан“, от които само „Врачански балкан“ се представиха адекватно по темата. По такива важни теми, които в Париж събират по 150 световни лидери на едно място, в България националните паркове се представят четейки откъси от плановете им за управление, без никакъв реален анализ, пример или предложение за действие. Което показва колко институциите ни не са подготвени за адекватна реакция за справяне с предизвикателствата на климата – нито за намаляване на емисиите, нито за адаптация към промените.
Там бяха и алпинистът Боян Петров – Съни, и председателят на Българска асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов, както и Радостина Йотова от Травълайф и Димитър Събев от Прозрачни планини. Ето това ядро от хора изказахме важните неща като това, че е време секторите в България да се харесат и да започнат да работят заедно, за да може българският туризъм да предлага приоритетно български домат и български картоф на своите гости. Време е туризмът в България да престане да бъде рентиерски и печалбарски и да започне да бъде предприемачески и устойчив. Изключително е важно министерствата да поемат конкретен ангажимент за действия, както и да се съсредоточат усилията към информиране на местното население, към стимулиране връщането на хората на село и работата с младежи за едно по-адекватно образование и обучение.
Пожелавам си епохата на думите да е приключила със световната конфереция в Париж и националната конференция в България и оттук нататък да започне ерата на действието, в която посланието трябва да е „Правете нещата различно – с възобновяема енергия, естествени материали и по принципите на устойчивото развитие“.
Приключения и природа - травъл блог 