Това е блогът на Габи Тур – Приключения и природа

Преживявания и пътеписи от нашите пътувания. Актуални теми за развитие на туризма в България

Езерото Комо – различният поглед – част 1

Това пътуване стана малко на шега – в главата ми се въртеше друго, по-дълго и по-епично пътуване, но Васко не го одобри и една топла вечер, както си отмаряхме на верандата на къщата при езерото, си резервирахме билети за Милано. Езерото Комо попадна наскоро в полезрението ми и си бях нарекла, че трябва да го посетим. Привлече ме най-вече, заради разположението си в подножието на Алпите, които буквално се оглеждат във водите на Комо. И така – отидохме с план за седмица да обиколим каквото успеем, без да бързаме, наслаждавайки се на времето и мястото. Ранният полет ни позволи да си вземем колата под наем и още в 11:00ч да потеглим към Комо.

Гледка от Вецио

Гледка от замъка Вецио

В моя разказ няма да пиша цифри и данни за Комо – интернет е пълен с тях. Ще разкажа как го преживяхме. Ние с Васко сме пътешественици, обичаме да спим във ван вместо в хотел и да почиваме на девствени плажове, до които достигаме с каяк или пеш. Привлича ни да хващаме пътеките из горите, вместо да се бутаме с навалицата в туристическите градчета. Към Комо бяхме тръгнали с тази нагласа. Затова и Беладжио изобщо не ни хареса. Ама въобще. Претъпкано, прехвалено, прескъпо. И неистинско. Истинските неща покрай Комо започват на десетина километра нагоре. Беладжио го видяхме, разписахме се, по план щяхме да останем 4 часа, а след първия час си тръгнахме. Най-хубавото му е, че е на носа, по средата на езерото и че отидохме и се върнахме по вода.

Замъка Вецио

Поглед от замъка Вецио

И така Комо мога да разделя, образно казано, на източен и западен бряг. Източният бряг е по-спокоен и с не толкова натоварен трафик. От западния бряг тръгват главните пътища за Швейцария и „столицата“ на езерото – град Комо. Там трафикът е невъобразим, улиците са тесни и по тях се разминават едновременно автомобили, автобуси и колоездачи. Районът обаче е с перфектно уредена инфраструктура – за всичко е помислено, за пешеходците има тротоари или обходни маршрути извън тунелите, за туристите – места за отдих с пейки, за автомобилите – паркинги, за велосипедите – стойки. Разбира се, че всичко се плаща, но се и вижда къде отиват събраните средства.

Град Леко

град Леко

Леко (Lecco) беше първият град (на източния бряг), в който спряхме, разходихме се и хапнахме в една крайбрежна кръчма. Следващото градче – Варена – много ни хареса. Стъпаловидно разположено, със средновековен замък над него. Замъкът е Castello di Vezio. Посетихме го – добре запазен, с великолепна гледка към езерото. Първите ни панорамни снимки са оттам – очите ни се напълниха със синьото на водата и планината.

Варена

Варена

Разходихме се из уличките на Варена и се насладихме на романтичната атмосфера. И оттам потеглихме към западния бряг и Домазо – градчето, в което прекарахме първите три нощувки. Апартамента, който си бяхме резервирали, беше тих, уединен и доста удобен. Домазо е малко градче, на самия бряг на езерото Комо, с чудна крайбрежна алея с перфектно уредени къмпинги и вили. Малко съжалихме, че нямаше как и ние да се възползваме от възможността да си подредим масата пред караваната и цяла вечер да се любуваме на ширналото се пред нас езеро.

Домазо

Корабче в Домазо

Вторият ден посветихме на впечатляващата вила Карлота, парк Вал Санагра (Parco Val Sanagra) и езерото Лугано. Вила Карлота е близо до Менажио и наистина си заслужава да я посетиш. Възхитителна архитектура, прекрасни картини, мраморни статуи, рисувани тавани и цветни килими. И като си представя, че през 17-18-ти век, собствениците й са творили подобни красоти, а голяма част от българският народ не е имал ток и течаща вода у дома, ми става ясно защо хората в Западна Европа са с около 100 години пред нас в развитието на гражданското си общество. Този манталитет, с който ние все още се борим в 21-ви век, в Италия са го преборили преди повече от век. И да, Северна Италия не е като Южна. И да, и те си имат своите проблеми. И въпреки това нещата, за които отговарят техните институции, се правят по правилния начин. При нас съм сигурна, че не е така.

Вила Карлота

Вила Карлота

Вила Карлота е обградена с огромен парк, пълен с екзотични растения – истински рай за флористи и природолюбители. Разнообразието на палми, кактуси, сукуленти и декоративни дървета е наистина невероятно. Дори и кратка разходка из пищните й градини ще ви дари с водопад от ярки цветове и жизнерадостни птичи песни.

Вила Карлота

Градините на вила Карлота

Вила Карлота

Вила Карлота

От Менажио тръгва пътят към Швейцария и езерото Лугано. Преди да го хванем, ние спряхме в прекрасното селце Кодония (Codogna) и оттам пеш тръгнахме към Parco Val Sanagra. Следващото добре уредено нещо са маршрутите за пешеходен и велотуризъм. Така е и във Франция, и в Холандия. Всяка страна си има някаква система за маркиране на маршрути, по която обаче Васко се ориентира много бързо. Перфектно поддържани екопътеки, с инфо табели на възловите места и малки насочващи стрелки по маршрута.

Парк вал Санагра

Parco val Sanagra

Разходихме се за кратко – нямаше време за прохождане на цял маршрут, тъй като искахме и до Лугано да стигнем. От Кодония до Лугано постепенно трафикът се увеличава и при Лугано вече е невъобразим. Ние обаче оставихме колата на един паркинг в Порлеца (Porlezza) – първото градче на Лугано и пак си намерихме тиха крайбрежна алея, по която повървяхме и се насладихме на езерото. Хапнахме сладолед, бърз шопинг в Carrefour обратно по пътя към Домазо и вечерта по тъмно се прибрахме. Открихме супер готиното радио Bros & Sis и слушахме качествена рап музика по пътя. И само да вметна, че не бях попадала досега на толкова добре зареден Carrefour. Посетили сме супермаркети в доста европейски градове, но този май е с най-богатия асортимент и с най-високо качество на стоките от всички, в които сме били досега.

Лугано

Лугано

Третият ден посветихме на Беладжио, Менажио и проучване на придвижването с обществен транспорт – ферибот и автобус. Сутринта хванахме корабчето за Беладжио и с него всъщност направихме доста голяма обиколка на езерото. Първо се отправихме на изток към Колико (Colico), който се явява един от по-главните градове на езерото Комо. Оттам през Дервио, Белано, Варена и Беладжио. Много удобно са измислени подвижните пътечки, които се спускат за пътниците да слязат. Нивото им се коригира според височината на кораба и нивото на водата в езерото. Същите трябва да се изградят и у нас – по основните язовири и езера, където плават лодки и корабчета. Водният транспорт в Комо е изключително удобен. Може да се качиш от единия край на езерото и да слезеш в някое градче, да го разгледаш и да вземеш следващото корабче към следващата спирка. И така цял ден. А може и да си вземеш колело под наем, да прекосиш с кораб езерото и от другия му край с колелото да си направиш обиколка обратно до мястото, в което нощуваш. Варианти има различни и за всеки.

Беладжио

Беладжио

В Беладжио издържахме около час и пак с корабчето се прехвърлихме на отсрещния бряг в Менажио, което пак е лъскаво, но не толкова претъпкано. Тук пихме капучино на просторния площад, с гледка към езерото. Разходихме се из тесните италиански улички и се насочихме към крайбрежието.

Менажио

Менажио

Повървяхме покрай езерото и си избрахме една автобусна спирка, където да изчакаме автобуса. Нещо ни се размина разписанието, което гледахме в интернет с реалността, защото първия автобус го изпуснахме, а за втория почакахме доста. Интересно ни беше да научим, че на езерото Комо билетите за автобуса не се купуват от шофьора, а от спирките. Ако на самата спирка няма каса, се огледайте за най-близкото кафене – там са билетите.

Комо езеро

Романтично край Комо

Върнахме се в Домазо и там пак разходка – улички, градини, крайбрежната алея с къмпингите и накрая си избрахме една традиционна пицария, в която хапнахме с удоволствие. Възхищавам се на италианските „ристоранте“, които имат в менюто си 5 ястия и те до едно се приготвят на момента, с пресни продукти и са невероятно вкусни. Мога пак да направя сравнение как е у нас, но да не прекалявам.

Ристоранте Италия

Ристоранте италиана

До края на третия ден добре – всичко беше прекрасно, вървеше по план, времето слънчево, храната превъзходна, докато не дойде нощта, в която ме заболя ужасно коремът. Едва дочаках сутринта, когато Васко ме закара в спешния център на болница Валдуче в град Комо. Какво се случи там ще ви разкажа в част 2 на моя различен поглед към Комо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: