Това е блогът на Габи Тур – Приключения и природа

Преживявания и пътеписи от нашите пътувания. Актуални теми за развитие на туризма в България

Езерото Комо – различният поглед – част 3

Обещахме да публикуваме историята на Васко или как прекара той дните в Комо, докато аз бях в болница Валдуче.

И така, в част 2 ви разказахме, че Васко ме закара до спешното отделение и изчака решението на лекарите отвън. Когато ми казаха, че ще ме оставят да пренощувам в спешното, му казах да отиде сам в Ghisallo – селото, в което си бяхме резервирали нощувки за следващите два дни, тъй като беше удобна отправна точка за Монте сан Примо. Нямаше смисъл да стои пред спешното и да се чуди къде да паркира колата, къде да спи и т.н. Ето неговият разказ:

Михаела я приеха в спешното, а аз трябва сам да стигна до някакво село Ghisallo, където е следващата ни резервация. Заредих го в навигацията и уж го запомних, но като стигнах и си погледнах телефона – объркал съм се. Трябва да се върна до един разклон и да се врежа в адските задръствания, които настават по това време. Това ме забави. Вече съм на правилното място, но къщата е затворена и нищо не свети. Изпаднах тотално в паника с моя английски, звънях на няколко звънеца, никой не отваря. В един момент се появява някакъв човек, на който се опитах да обясня за какво съм тук, той извика друг човек, от който разбрах, че не ме очаквали толкова късно – мислели, че съм се отказал и затворили. Настаняват ме обаче в съседно хотелче, което виси на един склон и пътят към него се вие на серпентини.

Mirabeau hotel

Hotel Mirabeau

Уникално място, но доста шумно точно заради пътя, на който италианците изпробват възможностите на колите си за резки завои. Пиколото в хотела ме настани в стая със страхотна гледка към езерото. Само дето съм сам и няма как да я споделя с Михаела. И съм притеснен какво ще се случи на следващия ден. А на сутринта всичко се изясни – Михаела влиза за операция на остър апендицит. Нямаше как да й помогна – всичко зависи от лекарите в този момент.

Днес по план е денят за изкачване на Монте сан примо – един от панорамните върхове около езерото Комо. Михаела прочете за него в интернет и веднага го включи в програмата ни, а сега няма да може да го види. Аз се приготвям за трекинг и тръгвам да го кача. С картите, които си бях купил, навигация от телефона и обясненията на човека от хотела – стигнах до някакъв паркинг, оставих колата там и по стръмен асфалтов път се качих пеш до хижа Мартина.

Монте сан примо

Монте сан Примо

Не бях си направил сметка с денивелацията и всъщност се оказа, че от хижата е ръб, който води право до върха – най-краткият и най-труден път. Тръгнах по него, в един момент ме обзе паника, защото няма хора, няма туристи, а пътят е абсолютно стръмен нагоре. Казах си обаче, че няма да се връщам, ще се кача и горе ще намеря друг маршрут за слизане. Така и направих. Този връх предлага истинска 360 градусова панорама – вижда се цялото Лаго ди Комо, двата ръкава, планината – всичко.

Monte san Primo

Поглед от Монте сан Примо

Постоях, направих клипче и снимки и ги пратих на Михаела. Видях, че има и други варианти за слизане до долу, избрах път към един превал, преграден с електропастир, открих врата, през която да мина, а от другата страна стадо магарета. Минах покрай тях и срещнах двама колоездачи, катерещи нагоре. Слезнах по един ръб до малък ски център и оттам до колата.

Към 16:00ч се прибрах и се чух с Михаела – операцията беше минала успешно. Всичко е наред, освен това, че не знаем кога ще я изпишат. Вече сме сигурни, че ще си изпуснем обратния полет за България и ще трябва да останем в Комо по-дълго от планираното. Намерих магазин в едно съседно село, откъдето си взех храна и прекарах вечерта на терасата в хотела.

Комо и Брунате

Левият бряг на езерото и отсреща фуникуларът и Брунате

На другия ден трябва да стигна до Комо, но преди това имам великата задача да върна колата в Бергамо. Последната нощувка трябваше да ни е в Бергамо, за да можем да го разгледаме и на следващия ден да се приберем. Първо минавам през болницата в Комо, за да оставя куфара с багажа, който не искам да мъкна на връщане от Бергамо. С триста зора откривам място за паркиране и на всичкото отгоре вали проливен дъжд. Оставям куфара и потеглям за Бергамо. Колата трябва да се върне с пълен резервоар и се притеснявах дали ще успея да намеря близка бензиностанция. До летището стигнах по-лесно от очакваното – навигацията ме закара на точното място. И сега какво правим – трябва да стигна обратно до Комо. Не знам английски, потърсих някакви разписания – всичко на италиански, потърсих някаква карта, нищо не можах да разбера и отидох и питах на бюро „Информация“. Жената директно ми продаде билет за автобус и ме упъти къде да го хвана. Продължава яко да вали. Слизам на автогарата – няма табелки за Комо. Отидох до ЖП гарата и пак питах на Информация. Разбрах, че чак в 16:00ч има директен автобус за Комо, а беше още 12:00ч. Разбрах, че мога да стигна по-рано, но ако пътувам с влак и мина през Милано. Избрах този вариант, в който на гарата в Милано изпаднах в ужас – никъде не виждам изписано Комо. Три пъти я обиколих – няма табелка Комо. Помислих си, че ще трябва да отида на друга гара, за да хвана влака за Комо, но след малко, най-после и добре че се появи това така жадувано име Комо на разписанието и аз се метнах във влака.

Гледка от Брунате

Гледка от Брунате

Слава богу стигнах до болницата. Взимам си дрехи и каквото още ми трябва от куфара и го оставям в болницата – само куфар ми трябва сега. Михаела ми е запазила място в единственото по-евтино място за нощувка в Комо – хостел Cascina Respaù. Интересно място изглежда на снимките – предварително съм си проучил маршрута. Отивам на спирката и сядам на пейката да чакам автобус 401 , който ще ме закара до спирка Камерлата – 12-та по ред и оттам ще дойде да ме вземе шатъл на хостела. Гледам си маршрута в телефона, автобусът идва и аз се качвам. Започвам да броя спирките и на втората осъзнавам, че нещо ми липсва – забравил съм си чантата с дрехите на спирката. Слизам веднага на следващата спирка и на бегом обратно – две спирки. Стигам до спирката – чантата е още там. Отдъхвам си. Идва следващия автобус, качвам се и пак започвам да броя спирките. Някъде към осмата спирка виждам, че автобусът вече излиза от града и никаква спирка Камерлата не се вижда. С моя счупен английски се опитвам да се разбера с шофьора, повтаряйки пет пъти „Плаца Камерлата“. По неговите жестове и мимики разбирам, че Плаца Камерлата отдавна сме я минали. В Италия, ако не звъннеш на звънеца в автобуса, той не спира и тъй като беше вече късно и няма хора, повечето спирки сме ги минали без да спрем. Добре че шофьорът излезе разбран, спря негов колега отсреща и ме качи на автобус по обратната линия като му обясни, че трябва да ме свали на Плаца Камерлата.  И ето, че в края на този дълъг паметен ден, пълен с премеждия, аз се озовах на Плаца Камерлата, където дойде Хорхе – домакинът на Респау с едно бусче, за да ме превози до хостела, до който не може да стигнеш с кола.

Респау Комо

Слизане от парка на Респау към Комо

Този хостел е възстановена каменна къща, приличаща на замък, с вътрешен двор и се намира в защитена местност – ограден е от парк „Де Ла Римембранс“, където е забранено да се движат превозни средства. Само собствениците на Респау имат право да извозват гостите си и то в определени часове.

Респау

Вътрешният двор на Респау

Вечеря Комо

Вечеря в Респау

Красива каменна сграда с големи стаи, превърнати в спални с по 4 до 10 двуетажни легла. Тук се запознах с един чилиец Роберто, с който прекарвахме заедно вечерите – и той като мен запален по активния живот. Обикновено гостите ползват хостела за нощувка, най-много две. На мен ми се наложи да прекарам цяла седмица там и всеки ден до 10:00ч чаках Михаела да ми каже ще оставам ли и тази вечер.
Всички идват и си отиват, а аз съм някакъв постоянен гост – почти станах част от персонала, който се състоеше от хора от всички краища на света. Един младеж готвеше страхотно и аз всяка вечер се наслаждавах на ястията му с каничка вино и компанията на Роберто.

Интересното беше, че хостелът се намира на час и 20 минути пеш от болница Валдуче. Всяка сутрин тръгвах към 10:00 ч към болницата и минавах по различни маршрути. Така доста добре опознах Комо. В деня след първата ми нощувка в Респау, следобеда се качих с фуникуляра до Брунате – друга забележителност, която беше запланувана за посещение, но само аз успях да видя. Тази железница е наистина впечатляваща и горе гледката е върховна.

Фуникуляр Брунате

Фуникуляр към Брунате

Видях и хотел „Белла Виста“, където Пенчо Славейков е прекарал последните дни от живота си. Пак снимам и изпращам на Михаела снимки – поне така можем да сме заедно – в споделянето на моите емоции.

Фаро Волтиано

Гледка от Фаро Волтиано

Брунате според мен е най-скъпото място в Комо. То буквално виси над езерото. Сензацията обаче е Фаро Волтиано, което е фарът на върха над Брунате – уникално място, от което се вижда Мон Блан и след дъжда предния ден Мон Блан беше целият бял.

Фаро Волтиано

Гледка от Фаро Волтиано

Монблан от Фаро Волтиано

Монблан от Фаро Волтиано (съжалявам за лошото качество, с телефона – толкова)

В следващите дни успявам да разгледам пристанището на Комо – единия ден по десния бряг, другия – по левия бряг. Открих интересни и изгодни начини за паркиране покрай езерото, особено ако си с кемпер – хващаш си място до езерото, плащаш си за паркинг и ти излиза по-евтино, отколкото да стоиш в къмпинг.

езеро Комо

Левият бряг на езерото Комо

Видях мечтаните от Михаела корабчета за почистване на отпадъци от езерото. Комо предлага най-разнообразни атракции за туристи. Сърцевината на Комо е Старият град, който е като лабиринт, обграден с каменни стени, с няколко храма вътре, по улиците може да се загубиш, пренаселено е с всякакъв вид туристи, въпреки че е октомври.

Пристанище Комо

Пристанище Комо

На пристанището може да се разходиш със самолет, с лодка, която караш ти или с която те возят, с редовен воден транспорт – всичко е описано, за всичко е помислено и ценоразписът не е променян от 15 години – едни и същи часове и едни и същи цени на билетите.

вила Олмо

Вила Олмо в Комо

В крайна сметка осъзнах, че Комо е пренаселено с туристи и не е за моя вкус. Хубавото е , че са предоставени страхотни възможности за колоездачи – можеш да отседнеш на едно място и да правиш всякакви видове маршрути, използвайки водния транспорт. Долините и планините около езерото Комо предлагат супер много условия за хубави преходи с невероятни панорами. Има достъпни начини за хора с ограничен бюджет да разгледат района – има къмпинги, стаи за гости, магазини на сносни цени. Би било хубаво и за каяк през лятото, стига добре да си планираш маршрутите.

Старият град на Комо

Старият град на Комо

Всеки ден по обяд отивам при Михаела, постоявам малко да си поговорим и следобеда се разхождам из Комо. Ако ми е поръчала нещо да й купя, минавам през някой магазин и пак при нея, постоявам още час и надвечер, пак пеш, се прибирам в Респау. Роберто вече ме чака, винце, вечеря и всеки разказва на другия своите приключения. Комуникацията ни е на английско – испанско – мимически език с много помощ от google translate. Не мога да пресъздам нито един разговор и сега се чудя как успяхме толкова неща да си кажем заедно.

Респау Комо

Прибирам се към Респау

Чак на седмия ден в 10:00ч Михаела се обади с новината, че я изписват и тогава дойде и моят ред да напусна Респау. Докато отида в болницата тя вече беше резервирала билети за следващия ден и беше запазила стая в удобна къща за гости близо до летището. Аз пък, по време на моите обиколки из Комо, бях проучил най-близката гара, от която да хванем влак, за да не й се налага да върви дълго време пеш. Нямах търпение да се приберем и да си седна на терасата в Гняздово, за да слушам воя на чакалите и да съзерцавам звездите. По-хубаво от дома няма.

Гледка Гняздово

Гледка от прозореца ми в Гняздово

Дано сме били полезни – споделете ако статията ви е харесала. Последвайте ни във Фейсбук и Инстаграм. Или ни елате на гости в къщата ни на язовир Студен кладенец, за да ви разкажем още интересни истории.

2 коментара за “Езерото Комо – различният поглед – част 3

  1. Grigor Malinov
    25/03/2020

    Много добро. Но… Къщата на Пенчо Славейков всъщност е хотел „Белла Виста“. И той е бил в този хотел в последните дни от живота си….

    • Mihaela Kircheva
      25/03/2020

      Чудесно, благодарим за уточнението – поправяме се веднага 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: