Когато решихме да посетим Рилски езера, лифт вече имаше и беше август. Маршрутът ни се получи чудно, но не бих препоръчала да го правите през август. Юни и септември са по-добрите месеци, през които ще избегнете тълпите от хора в това прекрасно, но доста комерсиализирано място.
Все пак Васко планира по-различен маршрут, в който нощувахме в Сапарева баня, оставихме колата на хижа Пионерска, качихме се с лифта, извървяхме пътеката до Езерния връх, оттам нагоре по билото към връх Отовица, спуснахме се към хижа Рилски езера, право надолу към хижа Ловна и още надолу към хижа Пионерска. Палим колата и бум – в СПА центъра на хотел Виа Лакус, защото няма такова блаженство след цял ден ходене в планината.
За Рилските езера много се е изписало и затова аз ще опиша накратко това, което на мен ми е интересно и ме е развълнувало. Езерата са седем на брой – стъпаловидно разположени. Започват от 2095м при Долното езеро, Рибното езеро, Трилистника, Близнака, Бъбрека, Окото и Сълзата най-високо на 2535м надморска височина.
Рила и Пирин са единствените планини в България, които са имали ледени шапки през ледниковия период и затова във високите им части езерата са с ледников произход. Както може би знаете, ледникът е жива структура – той се мести и с движението си предизвиква различни по вид разрушения. При движението му се случва големи ледени късове да се вкопават в земната повърхност. Когато ледникът започне да се топи и да се отдръпва, често тези ледени късове остават във вдлъбнатините на хълмовете. Разтопяването им дава началото на високопланинските езера в Рила и Пирин.
Пътеката до Езерния връх е една и хората по нея са много, затова няма как да се обърка човек. Но истинската красота на Рилските езера се разкрива от по-високо. Ние избрахме да се качим на Отовишки връх – 2696м височина, достигането до който е изключително панорамно, тъй като вървите по билото на Отовишкия дял и буквално цяла Рила се разстила около вас.
От Отовица слязохме по директната пътека към Окото, за да не се връщаме пак по билото, а да направим обиколка. Оттам до Рибното езеро се слиза по същата пътека, по която се качва – няма обиколен маршрут. Пред хижа Рилски езера беше пълно с палатки, а по това време на годината при езерото Бъбрека се изпълнява и ритуалът Паневритмия на Бялото братство (за наше щастие беше планиран за следващия уикенд).
От Рилски езера се насочихме към хижа Ловна на 1654 м.надм.височина. Васко каза – ей го де е, няма 2 часа и сме там. Два часа имаше, а самото спускане не е за подценяване – близо 500 м денивелация директно надолу по пътека в гората. Хижа Ловна е уютно, лежерно-хипарско място, съдържателят Иван Попов се оказа стар другар, а хижата е оградена от прекрасна поляна, на която ние с удоволствие се отдадохме на кратка почивка с планински чай.
От хижа Ловна до хижа Пионерска се слиза за около час по маркирана в синьо пътека. Хижа Пионерска се намира на 1520 м. надморска височина, съответно денивелацията от Ловна до Пионерска е 134 м. Пак се върви в гора, в която се преминават поточета по ей такива мостчета.
Най-доброто, което може да си организирате за завършек на един такъв ползотворен ден, е да си изберете уютен СПА хотел, за да сгреете тялото и отпуснете мускулите. Ние се спряхме на СПА хотел Виа Лакус в Сапарева баня – семеен тип хотел, малък, спретнат, на малка уличка, накипрен измежду останалите къщи. Харесва ми, когато местата за настаняване са част от дестинацията, част от Сапарева баня – не си изолиран в някакъв лъскав комплекс, а можеш да „усетиш“ мястото, в което се намираш. И както обичам да казвам – малък, но си има всичко, без да е натоварено с народ.
Хотелчето е в модерен стил, със съвременно обзаведени стаи – всички обърнати към Рила планина. СПА центърът е добър – с външен и вътрешен минерален басейн и три размера джакузи, в които ние веднага се топнахме 🙂 Напарихме се в сауната, дишахме в парната баня – процедури, които са животворни за тялото след планински преход. И имат супер пакетни цени с включена храна и СПА.
Общо преходът от лифта на Седемте езера до Отовица – хижа Рилски езера – хижа Ловна – хижа Пионерска го взехме за 9 часа лежерно, без да бързаме. Маршрутът е идеален ако мечтаете за панорамна обиколка на Седемте Рилски езера и хубав еднодневен преход с не много тежки денивелации, възможности за почивки и релакс със СПА в края на деня.
Ако си открил нещо полезно за себе си в тази статия, абонирай се, за да получаваш най-новите статии директно в твоя имейл (1 статия месечно). Или сподели какво мислиш в коментар по-долу. Всяко мнение е важно за нас. Благодарим!
Приключения и природа - травъл блог 
Вашият коментар