Северното Черноморие не е близо до Студен кладенец – мястото, където живеем.
Северна Гърция и Егейско море са на час път, Дуранкулак – на шест, но в годината, белязана от мистър Ковид-19, решихме да заложим на българското. И се насочихме към далечния североизток, защото е по-настрани и сякаш по-малко предпочитан за ваканция, а ние не обичаме претъпкани плажове и шумни кръчми. 
Пътуваме с бус-ван или кемпер-ван или просто Ford Euroline, в който сме си създали удобства за спане и приготвяне на лека храна. Така имаме свободата да спрем на място, което ни харесва, за да пренощуваме или да се възползваме от удобствата на къмпингите.
И така, най-общо маршрутът ни премина през следните места: Дуранкулак – Крапец – Шабла – Тюленово – Камен бряг – Яйлата – Нос Калиакра – Българево – Топола – Балчик – Иракли. Пътувахме трима – аз, Васко и кучето ни Зара. Впечатленията ни ще опиша в две части – първо съоръжения и инфраструктура и второ – природа и активности.
Места за спане
Пътуванията, освен професия, са ми и хоби. Накратко – превърнала съм хобито си в работа. Рядко отсядаме в хотели, но къщите за гости и къмпингите са ми страст. В това пътуване спахме само по къмпинги и на „диво“. Първата вечер прекарахме в къмпинг „Свети Георги“ до село Топола в местността Икантълъка. Това е малко след Каварна. Мястото е хубаво – разположено амфитеатрално към морето, има чисто нови душове и тоалетни, добре организирано и има кръчма на брега на морето. Плажът е неголям, но хубав и има коридор, по който можеш да влезеш с джет и уиндсърф. В предната част (към морето) обаче, къмпингът е така натъпкан, че караваните имат буквално една маса място една между друга. Ние нощувахме най-отзад, в сянката на една круша и с полянка до нас за разходка на Зара. Не ми е много ясен смисълът да се натикаш най-отпред, за да си осигуриш част от синьото на морето, но срещу това да се гледате с поне още трима съседи, да слушате глъчката от кръчмата, разхождащите се към плажа и обратно да минават покрай барбекюто, на което си печеш наденичките и току покрай масата ти да прелитат крещящи деца. Готино място, но в края на август беше пренаселено. Ако търсите социален контакт, семейства с деца и къмпинг с басейн (за малко да го пропусна), на брега на морето и с кръчма под ръка – това е вашето място. Ако търсите уединение и идилия – не е вашето място.
Ботуша е другият къмпинг в същата местност на село Топола. Сравнително нов къмпинг (открит през 2018) с апартаментни комплекси и семейни хотелчета за съседи. Оградата е още гола, дърветата са млади. Самият парцел е малък и липсва уединение. Със сигурност, когато дърветата порастат и зелената ограда се разлисти, ще стане по-добре. В близост има чудесен ресторант „Лагуна“, за който обаче задължително си направете резервация – ние не успяхме да намерим свободна маса и отидохме пак в кръчмата на къмпинг „Свети Георги“. За наш късмет обаче, същата вечер пя Звезди Керемидчиев от Ахат – страхотен купон ни спретна, съвсем неочаквано за нас, без никакъв анонс или реклама, просто си хапваме и изведнъж се появява една рокерска глава с дълга коса и запява най-яките рокаджийски класики. Прекарахме си чудничко.
Общински къмпинг Дуранкулак – така е отбелязан в Google maps. Ние отидохме при приятели, които си бяха устроили бивак в близката горичка – последната преди границата с Румъния. Много добро място – високо над морето, има гледка, няма комари, а пътечка те води право на плажа. Къмпинг не видях – имам предвид – няма никаква ограда, душове, тоалетни или каквато и да била следа от съоръжения за къмпинг. Дори базови. Но пък има голям куп чували с боклук, които румънските туристи оставят на тръгване. Надявам се в края на сезона от общината поне тях да извозят.
Къмпинг Космос е най-северният къмпинг по нашето Черноморие. Там си е соц отвсякъде, но местата за къмпиране са доста по-просторни от „Свети Георги“, има повече въздух, има и гледка към морето, плажът е доста по-голям, има сянка, душове и общи кухненски удобства. Захабено е и поостаряло, но се поддържа чисто и подредено. Ресторантът е добър и с гледка към морето. Бих препоръчала този къмпинг на по-възрастни и улегнали хора, които си имат удобства в караваните и търсят място, в което да се включат към ток и вода и да се наслаждават на вечерта.
На Крапец прекарахме само един следобед – не сме нощували там. За който не е бил – Крапец е една безкрайна плажна ивица с чудна сенчеста горичка отзад. И тази горичка беше пълна с къмпингуващи. В буквалния смисъл нямаше нито едно свободно дърво. Минахме покрай къмпинг Крапец, който не изглеждаше привлекателен и въобще не влязохме вътре.
Следва къмпинг Мездра в района на Шабленската тузла. Ако има място по Северното Черноморие, от което да се разочаровам, Шабла ще да е. Прекрасни природни дадености – плаж като картинка, панорама, езеро, природа, вятър и всичко тъне в разруха. Или поне такова е впечатлението, което оставят в теб изоставените на първа линия бази с някога уютни бунгала и ресторантчета – всичко занемарено, изтърбушено и лайняно. Това само в бивша социалистическа държава може да го видиш. В западния свят няма такова нещо – подобни имоти на първа линия, повтарям – на първа линия до морето, да тънат в подобна мизерия Н-Я-М-А. Само като ги гледам и ме боли, заради безхаберието на българските институции и общество, взети заедно.
На картата ще видите къмпинг Добруджа, бунгала Фиеста и хотел Нави – всичко това не работи и не се поддържа. Част от бунгала Фиеста са разпродадени на частни лица и всеки си е подредил около бунгалото, а общите части тънат в мизерия. Три са местата за хапване на Шабленската тузла – Лаваца, Аквариум и Лазур. Лаваца е добър рибен ресторант – с прясно приготвена храна и превъзходна гледка към морето. Аквариум е народното заведение – обедно меню, традиционни ястия, вкусна храна и бързо обслужване. Аквариум е пред къмпинг Аквариум, който работи, но е мизерно. Стари дървени бунгала и бани и тоалетни, които, откакто са направени, вероятно не са чистени. Но ги има. И работят. И е за хора без претенции и без критичен поглед върху детайлите. Няма палаткова зона, но има някакви каравани, набутани между бунгалата.
Ние спахме в къмпинг Мездра – другият работещ къмпинг на Шабленската тузла, няма го на картата – намира се зад комплекс Лазур. Отново стар къмпинг от соца, към 20 дървени бунгала, от които работят 2-3 пряко сили, има нещо като лятна кухня и читави бани и тоалетни. И ние спахме между две стари бунгала. Гледка към морето няма, но комарите на цялото северно Черноморие са там. Изядоха ни. Цяла нощ – бззз, бззз – няма заспиване. Някъде в малките часове на нощта, и двамата с възглавници върху главата, умрели за сън, им предадохме телата си. На сутринта краката ни бяха на решето, но това е. Сън цена няма. Вечеряхме в кръчмата на Лазур – на самообслужване е и само салатите и рибата са пресни. Това ядохме ние – сафридът беше хрупкав – чуден. Всичко друго е полуфабрикат.
В района на Тюленово – Камен бряг – Яйлата спряхме да хапнем в единственото заведение в Камен бряг – снек бар Танго. Знам, че съм доста взискателна за българските стандарти, но и знам, че не може в силен сезон, през август, при постоянно преминаващи коли, да нямаш обедно меню или поне две прясно сготвени неща за деня. Те ще се изядат и няма да стигнат – убедена съм. Но няма кой да ги предложи. Всичко в менюто било хубаво, ама било замразено – и пържолите, и дреболиите. Аз ядох кашкавал пане, Васко – омлет. И салата. Още отвън ни посрещнаха с новината, че не приемат кучета и поздравът към Зара, която се беше запътила към градината, беше „къш“ и „марш“. Оставихме кучето в колата.
Следва приключението „Българево“. Наричам го така, защото там бяхме решили да спим на плажа. До село Българево има два плажа – Болата и Зеленка. Болата е защитена местност, до която „официално“ не се разрешава достъп на превозни средства (както разбрахме по-късно). Ние отидохме към 18:00ч. Не просто коли, братче, там имаше огромни кемпери като автобуси, каравани и дори камионче-сладоледаджийница. Пълно с народ, разотиващ се от плажуване и с народ, прииждащ за къмпингуване. И толкова мръсна защитена местност май не съм срещала – навсякъде в храстите боклуци, направо цели торби с отпадък, метнати през прозореца на колата, вътре да ни е чистичко, пък навън – майната му, общината да чисти. Намерихме си читаво място, направо чудно, за 15 минути напълнихме 4 чувала с боклук (винаги си носим чували в буса – да сме подготвени), които изхвърлихме в почти празните контейнери на 500м от нас.
Изчистихме си, изкъпахме се (имаме си душ) и тъкмо ще си тъкмим масата, пристига жандармерия. Уведомявали ни, че това е защитена местност и било забранено да сме тук, къмпингуването било забранено и даже на тях им било забранено да са тук (но са). Аз съм втрещена: „Ама как?!? Вие виждате ли останалите МПС-та наоколо? А знаете ли колко имаше, когато дойдохме?“ Знаели, всичко знаели, но сега предупреждавали нас, ние за останалите да не сме мислели и че да говориш как останалите били нарушавали правилата било български манталитет, да не сме се сравнявали с тях. Аха. Разбрах. „Добре“ – каза Васко – „махаме се оттук“. И отидохме на другия плаж Зеленка. На стъмване свихме не към плажа, а наляво има брегова ивица и път току до морето.
Вече сме разпънали масичка, светлинки, салата режем – хоп, пристига един джип. Това било частна собственост. Брех, никъде не видяхме табела, каква ще да е тази частна собственост – цял бряг да му се не види. Както и да е – сговорчиви сме обаче, откъде сте – от Студен кладенец сме – оо, аз там съм ловувал в дивечовъдното, имам готини спомени, хайде, останете, няма проблем, нали само за една вечер? – О, да, моля ви се, не ми се преминава през същото още един път. И така „по милост“ прекарахме готина вечер, на брега на морето, с нула комари и с плясъка на вълните в прибоя.
На самия плаж Зеленка на следващия ден имахме друг спор, но за него ще пиша в частта, посветена на Природа и активности.
През деня хапнахме в Българево – в супер кръчмата „Стара къща“ – препоръчвам я, заради изключително вкусните супи – мидена и рибена, мидите натюр, ризото с миди, интересната селска салата и оригинално подредения интериор на стара българска къща.
Такива места трябва да се подкрепят, защото в тях се крие истинското българско гостоприемство и традиции. Дворът уникален – с натурална дебела сянка от увилия се навсякъде бръшлян. И Зара беше радушно приета. Какво повече да иска човек.
И понеже сме на темата за дивото къмпингуване, ще вметна, че, както всичко останало, и този въпрос стои „висящ“ в държавата. Времето си върви, министерството продължава да забранява свободното къмпингуване, но и не прави нищо, за да осигури терени за такова на желаещите да го практикуват. В Гърция дивото къмпингуване също е забранено, но има места, които не са къмпинги, но държавата е отделила за тази цел – сложила е душове и контейнери, поддържа ги и ги наблюдава. Защото такова къмпингуване съществува и е по-добре да го организираш и урегулираш, за да може да упражняваш контрол, отколкото само да забраняваш, без да си предложил алтернатива.
Последната вечер бяхме в къмпинг Иракли. За този къмпинг гласувам с две ръце и два крака. Чудесно замислен и удобно организиран с отделни сектори – за бунгала, за каравани и кемпери и палаткова зона.
За всички е осигурено място и въздух, за караваните – изводи за вода и ток, достатъчно бани и тоалетни, няколко мивки, маси и барбекюта. Къмпингът е добре осветен, има голям паркинг, много сянка и зареден магазин. Оформена с камъни алея към плажа и малък, но поддържан плаж.
Прекарахме спокойна, релаксираща вечер, чувахме морето, комари не ни притесниха, нямаше шумни съседи – просто прекрасно. Иракли препоръчвам искрено на всеки любител на почивката сред природата.
Тази статия стана дълга, но искам още нещо да споделя с вас. Впечатлението ми е, че извън лъскавите курорти, северното ни Черноморие е както красиво, така и занемарено. Няма достатъчно инфраструктура и добра реклама. Все още битуват остарели разбирания и порядки, хората смирено си вървят в коловоза на нехайството, което се шири навред и дори няма желание, лъч няма за промяна. Там, където селищата се развиват за туризъм – Българево, Каварна и Балчик – започва да личи една комерсиалност, а там, където има нужда от развитие – Шабла, Дуранкулак, Крапец, Камен бряг – лъха на немърливост и непрофесионализъм. И това има общо с управлението на страната, но не само. То зависи и от нас самите като общество и бизнес – дали искаме да правим нещата както трябва, за да предложим качествена услуга, оттам да имаме очи да й искаме цената и накрая да сме удовлетворени от работата си. Много е важно вътре в себе си да го осъзнаем, за да го изискаме и от държавата да го наложи като стандарт на мислене и правене на бизнес – нещата да се правят както трябва. Така ще постигнем траен успех и устойчивост на развитие. И всички ще спечелят.
Ако си открил нещо полезно за себе си в тази статия, абонирай се (горе вдясно), за да получаваш най-новите статии директно в твоя имейл (1 статия месечно).
Или сподели какво мислиш в коментар по-долу. Всяко мнение е важно за нас. Благодарим!
Приключения и природа - травъл блог 
Интересно преживяване, бих посетил северното черноморие след разказа😀.От години ходим на юг от Бургас.
Северното Черноморие може да е наистина вълнуващо преживяване. Догодина, ако посетите някои от нашите места, да споделите опит 🙂