В първата част на статията, посветена на Северното Черноморие, ви споделихме впечатленията си от инфраструктурата и местата за настаняване. Тук ще опиша природните богатства и активностите, на които се насладихме ние.
Дуранкулашко езеро – Крапец – Шабленска тузла
Чудно място за всички почитатели на блатната растителност и водолюбивите птици. Август не е най-добрият период за наблюдение на повечето видове, но напролет и наесен, по време на миграцията, тук трябва да е лудница в добрия смисъл на думата. В близост има археологически комплекс, който разгледахме. С кола се минават около 500м по черен път, има нещо като паркинг, информационна табела и беседка. Оттам по дървено мостче и стълби се качвате до комплекса – интересно е, макар и не добре социализирано, както повечето археологически обекти в страната. За атракция и интерпретация някаква да не говорим.
Преди езерото (точно, където тръгва черният път за археологическия комплекс) е ресторант Кибела с прекрасна градина и езерце, а до главния път е центърът за птици на Бранта Турс – интересно място, в което ще получите ценна информация за видовото разнообразие на птици в района.
Доста тегели направихме между Дуранкулашкото езеро, Шабленската тузла и плажа Крапец – кеф ти вода, кеф ти плаж, тук спрем за следобедна дрямка, там разпънем масичка за обяд – усещането е за свобода и безвремие. Може би, защото е изключително просторно – на километри са се ширнали едни полета с царевица и пшеница, пътят прав и без денивелации, с бинокъл от Шабла се вижда какво става на Крапец. От Крапец на Дуранкулак, а оттам – директно в Румъния.
Може би е важно да уточня, че и двамата не обичаме да плажуваме в общоприетия смисъл – на мен ми е скучно да стоя дълго на едно място и предпочитам да обикалям, разглеждам и изследвам местата наоколо. Или да чета книга, но на удобно и в сянката на буса, а не на пясъка, който ми се завира навсякъде. Васко е сърфист и пътуванията за него преминават в търсене на прогноза за вятър. Дай му движение – сърф, каяк, колело – за каквото има условия, но в никакъв случай просто да лежи. Това за него е натоварване, не почивка. На къмпинг „Свети Георги“ изпусна вятъра и не успя да влезе в морето, но го хвана при Шабла. Там покара здраво един следобед, докато аз разгледах щателно руините наоколо. И го снимах. Така че на плажа при Шабла и при добър югоизточен вятър, може да се насладите на лудостта, наречена „да хванеш вятъра“ или уиндсърф.
От Шабленската тузла на юг тръгва един от най-атрактивните пътища (за мен) в България, който е супер панорамен и минава през Тюленово, Камен бряг и Свети Никола и излиза на Българево. Около теб само простор и море.
Тюленово – Камен бряг – Яйлата
Тия скали там са магия, честно. Пътеката, която тръгва от Тюленово и следва ръба на скалите чак до Яйлата, е жестока. Ние я следвахме във вълнуващ пешеходен преход почти до Камен бряг. Накрая не издържахме на неумолимото слънце и добре че имаше ветрец да ни разхлажда, че щяхме да се опечем. Гледката обаче си заслужава.
Нямам думи да опиша въздействието на синьото на хоризонта и бездната на морето, ширнало се пред теб. Чувстваш се така малък и така цял – част си от пъзелът, наречен природа и точно тук го усещаш с всяка фибра на тялото си. Водата е набраздила тия величествени скали и във всяка ниша се е настанило семейство птици. Подводни пещери, каньони, скални прозорци – има от всичко по много. Великолепен маршрут и величествен скален отвес, пред който няма как да останеш равнодушен.
По пътеката и обратно вървяхме не повече от два часа, след което си дадохме кратка почивка и отпрашихме към Камен бряг. Там обядвахме и продължихме към Яйлата – поредното възхитително място на Северното Черноморие.
Трудно можем да си представим как е изглеждало всичко преди хилядолетия и въобще какъв е бил животът в ера, в която хората са равни на животните. Гледам тия скални жилища, невероятни скални тераси и скални църкви и не ми стига въображението да си съставя картина. Първите скални хора са се заселили тук преди 7 хилядолетия. Мисля си, че ако това наследство се интерпретира по интересен и достъпен за хората начин, ще се оцени много повече. Екскурзоводът ни обясни, че нивото на морето тогава е било много по-ниско и пещерите наброяват над 200, повечето от които сега са под водата.
Калиакра каякинг
Кулминацията на това пътуване за мен е плаването с каяк, което си спретнахме от плажа Зеленка (Българево) до нос Калиакра. Няколко пъти съм била на носа, но все отгоре. За първи път го разгледах от водата и е наистина впечатляващ. Някои скали достигат забележителните 70 метра височина ! Моряците виждат света по различен начин. Пуснахме лодките към 10:00ч сутринта. Васко избра именно плаж Зеленка и южния край на Калиакра, вместо Болата и северния край, защото вятърът духаше от север-североизток и там, където гребахме ние, беше на завет. А както знаем – с морето шега не бива и за да влезеш на едно такова приключение, макар и кратко, трябва да си проверил всичко и да си се подсигурил максимално.
За кратко излязохме пред носа и ето какво видяхме там:
Снимката не е моя, взех я оттук: https://bgtourism.bg/27082019-delphini-kavarna-nesebar-turisti/
На носа усетихме североизточния вятър, който хубаво ни полюшна. Насладихме се на гледката на скачащи в морето делфини и плаващи огромни медузи около нас и потеглихме обратно към плаж Зеленка.
Четох, че районът на Калиакра е единственото място в България, където са съхранени остатъци от Добруджанската степ. Това означава, че резерватът пази редки и ендемични растения, на които Добруджа е естествена родина от векове. Такива са перуниките, ирисите, дивият божур и метличината, които оцветяват Калиакра в различни нюанси през редуващите се сезони на годината. Това място е наистина уникално, защото крие впечатляващо богатство от различни светове – на флората, птиците, морската акватория, скалите и дори археологията със запазените останки от крепостта Калиакра. Мога да предположа, че такива места в света са малко и едно от тях е в България, за което трябва да сме изключително горди!
Морето
Интересното беше, че водата в морето от Дуранкулак до Болата беше една такава бяла, като разредено мляко. Заради почвата ли, защо ли, но не беше бистра. Само при скалите на Тюленово беше чисто. И на Иракли, което обаче е на юг от Варна. Водата в съвсем северната част беше мътна, но не кафява и не зелена, а бяла. На такъв цвят не бях попадала досега.
Пожарът
Пътувайки по панорамния път към Българево, видяхме, че някъде напред вилнее пожар. Доста голям и се виждаше отдалеч – каквото е открито. Оказа се, че пожарът е при Калиакра и точно над плаж Зеленка и че много местни хора от Българево са се включили като доброволци в гасенето му. Черното стигаше чак до пътя към плаж Зеленка и земята още беше гореща, когато минахме – изглеждаше страшно и тъжно.
Ботаническа градина Балчик
Няколко пъти съм била в Ботаническата градина в Балчик и винаги ми е харесвало това преживяване. Ако имаше и по-малко народ, щеше да е перфектно, но няма как. Има голям и удобен паркинг, а подходът за автомобили е един, за пешеходци друг. Добре е организиран входът – с билета ти дават и карта на градината. По нея можеш да се ориентираш къде какво има.
Бихме препоръчали все пак да направят и маршрути с различен цвят. Примерно жълт маршрут – цялата градина – 2 часа, червен – половината – 1 час, син – само зимната градина – 30 мин. По този начин може да избереш маршрут според неговата продължителност – по-лесно ще е и нищо няма да пропуснеш.
Дворецът на румънската кралица Мария е на възхитително място – бил е надвиснал над водата, когато е строен. Определено е знаела къде да си устрои лятната резиденция. На мен много ми хареса, особено използваните материали и семплото обзавеждане. От ботаническата градина директно има вход за ресторант Олеа, в който ние седнахме да обядваме. Мястото е готино, на крайбрежния път на Балчик, доста скъпо, но вкусно. Хапнахме там и се върнахме обратно през градината до колите. Излизаш към ресторанта и после се връщаш обратно в градината с билета.
Интересно ми беше в Балчик да видя, че крайбрежният път разделя плажната зона от морето. Чадъри, шезлонги и всичко е от едната страна на пътя – морето е от другата. Странно – за първи път виждам такъв плаж.
Хубаво е Северното Черноморие – предлага ти простор и свобода, има доза дивотия, има местен живот, а природата тук като тръгнала да дава, се забравила. На нас ни се иска човекът да пипа по-внимателно там, където има природа и да се изявява по-професионално там, където е цивилизацията. Да си личи, че нещата се правят с мисъл, с план, че има логика, че има визия. Дано поколенията след нас успеят да го наложат като стандарт на живот и правене на бизнес. Нашето поколение и тези преди нас не сме успели.
Ако си открил нещо полезно за себе си в тази статия, абонирай се (горе вдясно), за да получаваш най-новите статии директно в твоя имейл (1 статия месечно).
Или сподели какво мислиш в коментар по-долу. Всяко мнение е важно за нас. Благодарим!
Вашият коментар