Как се озовах в Брюксел

Какво не трябва да забравяме преди да тръгнем за чужбина

Предистория:

Запътила съм се към Лондон – и двете ми дъщери учат във Великобритания и съм планирала да ги посетя. Първият билет, който купих, беше за 9 януари. На 4 януари слизаме с Васко от Пампорово и вечерта той казва, че май има температура. Има. И антигенният тест за Ковид – положителен. Изненада. Пътуването ми се отлага. 10 дни под карантина, в които делим една къща и една стая, но аз нямам симптоми, не съм болна и трите теста, които си направих за тези 10 дни, бяха отрицателни. Е това ако някой може да ми го обясни, ще го призная.

Нощна София

И така – следващият купен билет е за 16 януари. Денят наближава, аз се приготвям – багажи, лекарства, сертификати, тестове, passenger locator форми и какво ли още не. Благополучно стигам до летището. Полетът ми за Лондон е през Брюксел. На чек-ин София ми издават и двете бордни карти – за двата полета, защото за втория ще съм само в транзитната зона. И „приятен полет“. Подготвила съм се с „The house of Gucci“ – завладяваща за четене книга и не усещам как минава времето.

Вече сме на летище Zaventem в Брюксел. Багажът ми го прехвърлят автоматично, аз само трябва да си намеря гейта. Намирам го. Показвам си бордната и личната карта на служителя от border control и опа – този път няма „приятен полет“. „Къде ви е паспорта?“ Втрисам се. Вкъщи е. „Откъде идвате?“ Устата ми пресъхва. От България. „Имате ли settlement във Великобритания?“ Гледам безпомощно. Нямам. „Не мога да ви пусна, мадам. Няма как да излетите за Великобритания без паспорт.“ Край. Дотук бях. Тук си останах – по средата между Европа и нещото, наречено „Брексит“. Защо хората усложняват нещата, които са били прости? И как, по дяволите, да се сетя, че не мога да вляза без паспорт в Англия, след като никъде, повтарям никъде във всичките тонове документи и инструкции, свързани с „безопасността ви“ и със „здравето ви“, не пише дума за това. А се сещате, че преди можеше. И след Брексит можеше. Но имало нови правила от 1 октомври 2021 г и вече не може. Навсякъде въведох данните от личната си карта – и в резервацията за Ковид тест в Лондон, и в passenger locator формата и никъде не светна, не сигнализира, че не може с европейска лична карта, а само с паспорт.

Накратко – самолетът излетя, а аз останах на летището в Брюксел в късните часове на 16 януари да си блъскам главата как стана това. И тук идва ред на:

Съвет № 1 – „не“ на паниката

Ако ви се случи нещо такова най-важното е да не изпадате в паника и да не се поддавате на притеснението. Няма смисъл и да се обвинявате „защо не направих това, защо не го взех“ и т.н. По-добре се съсредоточете върху това, което ви е най-спешно да направите, а то е: „Как да се измъкна от тази каша“. На мен мозъкът ми в такива ситуации сякаш се включва на авариен режим. Първото, за което си помислих, беше да се свържа с България Еър, които уж имат денонощен телефон за връзка на сайта си, на който обаче никой не отговори повече от половин час. Стана ми ясно, че е безнадеждно по това време на деня да намеря някой. Тогава дойде ред на второто: „Къде ще прекарам нощта“.

Пиано на летището в Брюксел

Случайност или не, но близо до Брюксел живее Димитър Матев – приятел от Пелевунската ми група приятели в Източните Родопи. Митко ме спаси. Въпреки че точно по това време си беше в България, се обади на брат си Николай и той дойде да ме прибере. И така росна, росна се стоварих с все куфари и чанти в мъжката им бърлога в Rebecq (малко градче на 30 км от летището).  

Цяла нощ почти не спах – писах на приятели, колеги, познати и въпреки късния час, много от тях ми отговориха. И тук е време за

Съвет № 2 – потърсете помощ

Много е важно да споделите с близките си и да потърсите помощ от приятели. Мислете – кой познавате, кой може да помогне и им пишете. Повечето няма да могат да ви помогнат с кой знае какво, но подкрепата им е изключително ценна. Тя ви крепи и зарежда със сили, от които имате нужда. В моменти като този разбирате, че „не съм сам“. А и в разговорите с тях се раждат спасителните идеи.

Летище Завентем в Брюксел

Съвет № 3 – истината не винаги помага. Или не веднага.

Въпреки че по-горе написах да споделите с близките си, тук ще уточня – да споделите само с тези, за които сте уверени, че няма да се притеснят. И няма да ви причинят повече стрес, отколкото вече сте събрали. Звучи нечестно и дори жестоко, но в такива моменти нямате нужда от излишни тревоги. Аз си признавам, че споделих само с двете си дъщери. На Васко изобщо не казах, защото беше късно, а той на другия ден от сутринта имаше курсисти за обучение по ски. Само му трябва да ме мисли. И на майка ми казах половината истина. А на всичките си приятели и колеги, от които потърсих помощ, казах само необходимото дотолкова, доколкото да разбера дали могат да помогнат. Мислете и споделете с хора, които в този момент ще ви свършат работа, ще ви издърпат нагоре или най-малкото ще ви дадат кураж. После разказвайте на дълго и широко на който искате.

Размишлявам над утрешния ден

Съвет № 4 – съставете си план

Аз направих следното: Първо намерих начин да си взема багажа от самолета. Слава богу и да знаете, че когато не сте се качили в самолета, багажът ви сe връща. Или поне стандартната процедура е такава. Трябва да откриете пътя, за да отидете до лентите за багаж и там да си изискате куфара с бордната си карта. На мен ми отне около час заедно с всичките ми спирания за разговори и писане в месинджъра.

Второ: осигурих си топъл подслон за вечерта. Каквото и да стане – утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Важното е да имате къде да преспите, за да съберете сили за следващия нелек ден, който предстои.

Трето: още на летището реших, че няма да се връщам, а ще намеря начин паспортът ми да стигне до мен. И понеже най-много възможности за транспорт има в София, още на летището писах на майка ми инструкции как да ми изпрати паспорта до София. Съответно в София звъннах на добра позната, която се натовари със задачата да го вземе и да се чуем сутринта, за да видим как действаме нататък.

Четвърто: Докато чаках за багажа, изпратих cancel request на теста си за Ковид в Лондон, за който срокът за отказ по принцип беше изтекъл (до 72 часа преди теста). Въпреки това изпратих имейл и в него обясних ситуацията. В рамките на 15 мин получих потвърждение на отказа си и ваучер, с който можех да си букна нов тест на нова избрана от мен дата.

гледка към Place du centenaire
Гледка от прозореца на къщата в Rebecq

Пето: разучих всички възможности за спедиция на документи през граница и вариантите са:

  • чрез някоя от редовните автобусни линии, които пътуват към вас, но трябва да ви съвпаднат часовете на тръгване, тъй като те си имат график. А и не могат да ви го доставят навсякъде – само на спирките, където спират по график. Но все пак е не лош вариант.
  • чрез някой от шофьорите, превозващи багаж и пътници от България за Европа и обратно – има няколко такива групи във фейсбук, но като цяло определям този вариант като краен и не много сигурен (за лични документи). Да не говорим, че е и скъп, тъй като един от шофьорите на такъв бус, ми поиска 60 евро!! За да ми достави плик с документ. Такава му била тарифата за всички пратки до 20 кг. Брех, да му се не види.
  • чрез куриер – този вариант избрах аз, а куриерът, на който се доверих е DHL. Най-лесно и най-чисто. Паспортът ми беше в офиса им на 17 януари по обяд и на 18 януари по обяд ми го доставиха до адрес. За такса от 90 лв – нищожна сума на фона на всички тревоги и нерви, които ти спестяват.
Улица пред къщата в Rebecq

Шесто: Написах нещо средно между жалба и молба до България Еър (пак през нощта). По думите на служителя в Брюксел, България Еър са допуснали грешка като са ми издали бордна карта за Великобритания без да ми проверят паспорта. Разбира се, че личните документи са лична моя отговорност и това никак не го оспорвам, но все пак граничните власти са за това – за да проверяват дали ние, простосмъртните сме сгафили нещо. В яда си дори поисках от България Еър да ми изпратят паспорта със следващия си полет до Брюксел, на което те, естествено, ми отказаха. Но трябва да призная, че ми влязоха в положение или може и да им е стандартна процедура – не съм сигурна, но ми презавериха билета за пропуснатия полет от Брюксел до Лондон без такса за следваща дата, която аз самата избрах. В това отношение показаха коректност и загриженост, за което съм благодарна.

Снимката, която мислех, че ще ми е единствената от Брюксел

Съвет № 5 – не се предавайте

Дори да ви се струва невъзможно – пробвайте, пишете, разкажете. Хора сме и винаги имайте нагласата, че ще ви влязат в положение.

Един от многото колеги, на които писах, мъдро отсече „приеми, че пътуването ти само се отлага с дни“. И аз приех, че нямам нищо спешно, не гоня срокове, имам покрив над главата си и е по-добре спокойно и премерено да си уредя нещата. Така и стана.

На сутринта – със свежа глава и едно кафе напред, се впуснах в главозамайващи организации. Паспортът ми пристигна в 11:30 на автогара София. След само един разговор с моята позната стигнахме до извода, че е най-добре да ми го изпрати по DHL. Нито една от редовните автобусни линии не тръгваше в понеделник следобед, което беше моето желание. Също нито един от споменатите по-горе бусове за превози не беше удобен – или тръгваха късно, или не минаваха през Брюксел. И когато от DHL предложиха цена от 90 лв за ден и половина спедиция, въобще не се зачудих. Междувременно се разбрах с България Еър. Резервирах си нов час за тест с ваучера, който ми изпратиха и попълних нова форма за локация. Към 10:00ч белгийско време бях готова – всичко беше изпратено, пре-планирано и вървеше по новия план. И тогава идва моментът, в който ти просветва. Някак ти става леко на душата.

Уличка в историческия център на Брюксел

В заключение:

Тъй като на следващия ден трябваше да стоя в квартирата, за да си чакам паспорта, установих, че имам почти цял един ден свободен. Реших да го използвам, за да разгледам Брюксел, който до този момент не бях посещавала. С приложението citymapper е супер лесно. Дъщеря ми Габи ме светна за него. Там си избираш града, задаваш начална точка и дестинацията, до която искаш да стигнеш и то ти чертае абсолютно точен маршрут с включени автобуси и влакове по часове, спирки и разстояния. Само трябва да го следваш. Изключително удобно. Точно с него си планирах останалата част на деня, за която ще ви разкажа в статията „Брюксел за ден – 5 топ забележителности„.

Grote Markt в Брюксел

Надявам се да съм била полезна. Ако е така – споделете го долу в коментар. Или ако имате подобен или друг интересен опит по международните летища, ще се радвам да го споделите.

2 thoughts on “Как се озовах в Брюксел

Add yours

  1. Благодаря за „ситимапер“- не се знае на човек кога ще му потрябва! 🙂
    Даа, имала сте изправяща косите случка, ужас! Но сте се справила отлично с находчивост и приятелска ръка. По летищата в Англия по-скоро ми е било забавно – особено като срещна мъж в поличка и космати крака (знаем за кой костюм става въпрос) или някой с екзотична африканска прическа или тинейджъри налягали по пода, сякаш са си в собствения хол. Благодаря за интересния разказ и продължавайте да ни радвате с красиви и любопитни места!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: