В Англия през януари

Най-поучителното пътуване

В него си забравих паспорта, изгубих си дебитната карта, зарядното ми се развали и ми се счупи куфара – два пъти! Аз обаче съм склонна да търся полезната страна на всяко препятствие и да превръщам всеки дефект в ефект. Тази статия е написана в този дух. Ще има и други.

Първо, заради забравения паспорт останах 2 дни в Белгия, съответно успях да разгледам централната част на Брюксел.

Вече добрала се до Англия и в самото начало на престоя ми, си загубих дебитната карта на гара Виктория в Лондон, заради което се наложи да я блокирам. Не разбрах как стана – чекирах се с нея, за да изляза от метрото и горе в салона вече я нямаше в джоба ми. Всяка карта върви с картонче с контакти на банката и то наистина не трябва да стои там, където се намира картата. За да може да се обадите и да я блокират. Или да го направите сами през мобилното приложение на банката. Съответно винаги трябва да имате резервна карта. Аз имах Револют и добре, че си я бях поръчала по-рано. След като изгубих физическата си карта на Райфайзен, регистрирах Революта в Google pay и започнах да плащам чрез телефона си, без да се налага да вадя картата от портмонето.

И в тази връзка споделям с разочарование, че традиционните банки все още не са гъвкави в много отношения. Ако ви се случи да си изгубите картата в чужбина, няма шанс да ви изпратят нова карта в друга държава. Както и няма начин друг да я получи в България, защото е необходимо вашето физическо присъствие. И най-важното – таксите за превод към чужди банки на традиционните български банки все още са изключително високи. Имайки предвид, че с Револют преводите към България и редица други държави са безплатни, а за Великобритания са 22 пенса, изводите оставям на вас.

Следващото ми предизвикателство беше с ужасно тежкият ми куфар, който се счупи точно на тръгването ми от Лондон за Лийдс. Първата половина на пребиваването ми в Англия беше посветено на Лондон, където учи малката ми дъщеря. Второто – на Лийдс, където учи голямата ми дъщеря. И между двете ми се счупи дръжката на любимия ми куфар, купен пак от Лондон преди 10 години. И не мога да ви опиша как стигнах до гара Виктория.

Добре, че обичам да нося шалове и имам по няколко вида, та един от тях влезе в ролята на импровизирана дръжка, с която го теглих. Три дни след това ме боляха всички мускули на ръцете, гърба и врата. След което си купих нов куфар – с четири колелца и в любимото ми синьо – страхотен. Който също се счупи. По-точно – върнаха ми го счупен на летището в София. Първо ползване – дори не успях да му се порадвам и го получих разпорен и завързан с колан. И понеже не подлежи на ремонт, просто е тотална щета, от двете му части ще изработя кучешки легла. Поне кучетата ми да се чувстват комфортно.

И тук е мястото да похваля мъжете в Лондон, които и на пристигане и на връщане ми помогнаха и ми пренесоха куфара по стълбите нагоре. И винаги се появяваха в момента, в който с явно отчаяние поглеждах към тия безкрайни стълби с мисълта „как, по дяволите, ще се кача с този токмак до горе“. И хоп, появява се някой усмихнат обикновен човек, който ми помага. Безценно.

И така – вече съм в Лийдс, който е чудесен град – младежки, университетски, с хубав център, с река и със страхотен музей на въоръжението (Royal Armouries Museum). Запътила съм се към музея, но преди него така съм се отплеснала да снимам, че точно преди музея, ама точно преди заветната ми цел, ми свършва батерията. Със сетни сили успях да пиша на Габи (дъщеря ми) къде и в колко да се чакаме и край – умря. И сега какво? Близо до музея откривам магазин „Теско“ – питам вътре – имат само кабел за зареждане. Взимам го. В музея има контакти, но аз имам само кабел. Оглеждам се и о, чудо – на един от етажите тече ремонт и сред всички кутии и инструменти забелязвам флекс със зарядно. След точно 1 минута телефонът ми се зарежда. 15 минути и 20% вече са в моята батерия. Достатъчни, за да си доснимам каквото ми е необходимо.

В последния ми ден в Англия, който прекарах в Лондон, отново на любимата ми гара Виктория, ми се развали зарядното. Цял ден тичане по красоти, естествено пак паднала батерия, и накрая включвам да заредя – няма никой. Хуквам да търся – този път зарядно. И много ясно, че намирам. И успявам навреме да се чуя с Мая (малката ми дъщеря), с която имахме важно прослушване и не трябваше да закъсняваме. Добре, че всяко препятствие в това пътуване, си намираше своето решение.

Най-съществената ми поука обаче е свързана краткосрочния работен ангажимент в Лондон, който бях поела. Дъщерите ми са в Англия и щях да имам възможност да съм близо до тях, като в същото време имам с какво да си финансирам престоя. Основната ми работа през зимата си я върша най-вече онлайн и мога да си позволя да съм навсякъде. Звучеше като перфектната възможност.

Няма да се впускам в подробности в какво фиаско попаднах, но тук поуките са две. Първо: добрият професионалист не значи добър човек. Убедих се, че може да си изключителен талант в професията си и тотален неудачник в живота си. И се радвам, че видях този пример от първа ръка. И както обичам да казвам „лошият пример е също пример“. Да видиш, да си направиш изводите и „никога да не правиш така“. Това е.

Второ: човек трябва да следва пътя си и да прави това, което обича и умее най-добре. И въпреки, че го знам и дори съм водила лекции по темата пред ученици, си направих този експеримент. Подобни отклонения трябва само да ни убеждават, че мястото ни е там, където сме уважавани и ценени. Да ни вдъхват нови идеи и да ни дават сили за нови проекти. При мен се получи именно това. Много ясно осъзнах какво съм, какво искам и как да го развия още по-добре. Не е лошо да грешим или да се отклоняваме от пътя, стига това ни дава нова светлина и посока за развитие.

Благодаря, че прочетохте докрай и се надявам да ви е било интересно и да го споделите в коментар. Бъдете здрави!