Зелено, по-зелено, най-зелено… Костилково

Със същото звучене мога да напиша „Диво, по-диво, най-диво ... Костилково“ или „Пусто, по-пусто, най-пусто ... пак Костилково“. Естествено в добрия смисъл – в този, в който пътешественикът съзнателно търси подобни забравени места, съхранили автентичното си излъчване. Смисъл, в който дивото те привлича неустоимо, доближава те до корените ти и те кара да изтръпваш от... Continue Reading →

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Нагоре ↑