Момина скала в Родопите

Така се случи, че за първи път изкачих Момина скала през зимата на 2013 – в един мрачен януарски ден с двамата ми колеги природозащитници Христо Христов и Стефан Аврамов. От 2008 г насам всяка пролет водачите ни водят групи по тази пътека, за да им показват дивната природа и богатото биоразнообразие на Източни Родопи, а за мен все не идваше ред.

автор: Михаела Кирчева
автор: Михаела Кирчева

Причината да тръгнем през януари – единственото свободно време, за да пуснем GPS трак на пътеката, която напролет да се маркира и да се включи в пътеводителя за Природа и екотуризъм Кросбил гайдс. Христо Христов (Rewilding Rhodopes) я е минавал сто пъти с туристи, но, когато ни потрябваха точни GPS следи, се оказа, че ги нямаме.

В Маджарово всички екопътеки са маркирани с бяло-жълто-бяло. Явно местните са си харесали жълтия цвят и си го слагат на всички пътеки. Те обаче на места се пресичат и човек може сериозно да се обърка накъде да продължи. За тази пътека ние решихме да добавим още един цвят – син, който да я отличава от останалите.

Пирамидална орхидея
Пирамидална орхидея

И така потеглихме в мъгливото утро от Кърджали към Маджарово, спряхме колата до хотел Рай и тръгнахме. Времето си беше типично зимно и снежно. Снегът обаче беше навалял предната седмица и последвалото го леко затопляне беше направило покривката отгоре сняг, а отдолу вода. Особено интересно беше по южния склон. Повървяхме малко покрай кошарите и след това завихме наляво и навлязохме в гората. Още в началото се натъкнахме на останки от юница, изядена от вълци. Прекосихме дерето вляво, след което логически пътеката върви направо, но нашата свива пак вляво по-навътре в гората. Записвам си къде трябва да се сложи допълнителна маркировка, къде табелки, къде трябва малко да се почистят клоните. Все пак има поставени и други табелки – „Окопа“, „Тракийски гробници“ – разбира се всички с жълта маркировка. Момина скала всъщност е защитената местност, по чиито граници се движи екопътеката, но не навлиза в територията й.

Екопътека Момина скала
Поглед към върха
Автор: Стефан Аврамов

Отбелязваме точка – находище на т.нар „мъжка“ орхидея. През януари не се вижда естествено, но, както вече казах, Христо познава пътеката като петте си пръста и по всяко време на годината може да ви цитира кое растение къде цъфти. Гората е широколистна – предимно дъб, допълнен с разнообразна храстовидна растителност. Следващото находище е на орхидеята „Дактилориза романа“. Преминаваме през място, на което е имало чифлик, защото личат останки от стопанска дейност. Трябва да имаш обаче доста въображение, за да сглобиш от останалите камънаци картинка, която да прилича на чифлик. На същото място е и находището на третия вид орхидея – пирамидалната орхидея. След него излязохме на открито, където ни духна такъв вятър, че мигновено си нахлузихме шапките. За да е пълна картинката, заваля и ситен дъжд – нещо средно между дъжд и влажна мъгла.

автор: Михаела Кирчева
Наред с дъжда и вятъра обаче, се показаха и първите минзухари, които Чефо не пропусна да заснеме.
Автор: Михаела Кирчева

Христо продължи да разказва: „Напролет с туристите тук наблюдаваме градинска овесарка, късопръст ястреб, двукрилка“. Минахме покрай няколко панорамни точки, от които се разкриват гледки в различни посоки – към Момина скала и съседните върхове. През януари картините са в сиво-бялата гама, но през пролетта са така искрящо зелени, че ушите ви ще забучат, а очите ви ще се превърнат в зелени езера, отразяващи красотата на родопската необятност.

Пролетни красоти
С цвят на пролет

Пътеката минава покрай аметистови друзи, червен яспис, бял кварц и други подобни природни съкровища. На върха на пътеката се намират две гробници – едната е затрупана, а на другата се вижда входа и част от вътрешността. Има информационна табела. И много следи от диви прасета, въргаляли се на воля в калта. Тук мъглата буквално ни сграбчи в мократа си прегръдка и ние решихме да поседнем на ръба на скалата и да си изядем сандвичите, приготвени ни от Кремена от кръчмата в Маджарово. Една от принцесите с кайма зарадва кучето Арап, което се присъедини към нас още на мястото с чифлика. Беше изпосталяло, но много дружелюбно и ни следваше по целия път чак до долу. На този камък направих повечето записки, които сега превръщам в пътепис. Вляво от мен се вижда Момина скала.

Записки по родопските камъни
Автор: Стефан Аврамов

Историята с гробниците е подобна на тази на много други места в България. Били са разкрити, ограбени от иманяри, изследвани от археолози, но недобре социализирани за туристически цели и в крайна сметка едната затрупана, а другата останала да зее като дупка във вечната ни незряла политика за управление на историческото и културно наследство. Как не се научихме да си опазваме паметниците на културата.

Горите над Маджарово
В гората над Маджарово през юни

От тази точка надолу тръгва спускане – бавно и плавно пътеката вие покрай местност, покрита с люляци – любимите ми храсти. Пролетта тук е истинска лилава омайна приказка. Минаваме покрай местността „Юрена“, която представлява пасище, а на него пасяха 15-тина диви коне.

Диви коне
Тук слънцето се показа за кратко – колкото да даде възможност на Чефо да направи няколко кадъра.
Автор: Стефан Аврамов

След конете излязохме на просторна поляна, където си записвам, че ще трябва сериозна маркировка, за да не се объркат туристите. Хубавото е, че има и чешмичка и тя идва точно навреме – когато водата ти е на привършване (или ти се е изляла в чантата), но все още имаш да вървиш до края на пътеката. Следва огромна шарапана, застанала незнайно как вертикално, която в древността се е използвала за свещенодействия, но днес внася загадъчност и митичност по маршрута на нашата Момина скала.

Изглед към Момина скала
Изглед към Момина скала от Черната скала през юни

До долу минаваме покрай още две находища на орхидеи – пеперудоцветен салеп и маймунски салеп. Ама че имена – никога не бихте предположили, че „маймунски салеп“ всъщност е име на нежно и екзотично цвете.

Преди да стигнем река Арда, където всъщност свършва пътеката, минахме покрай едно от укритията за наблюдение на лешояди на природозащитния център на БДЗП в Маджарово. Отвън изглежда добро, но всъщност е доста ниско и незнам доколко е удобно за по-дълъг престой. Но както напоследък е модерно да се казва „фотографите са друга бира“ и за тях удобството не е от първостепенно значение.

Шарапана
Шарапана
Автор: Стефан Аврамов

В края на пътеката и тримата вече бяхме завидно мокри, тъй като, както обясних в началото, стъпвахме по сняг, в който кракът ти изведнъж потъва в киша и най-отдолу цопва във вода. Пресякохме цели реки топящ се сняг и се спъвахме в „подснежни“ камъни, които за региона на Маджарово са абсолютно задължителни. Ако нямаше камъни, и то едни такива специфични, покрити със зелено-жълти лишеи, нямаше да е Маджарово. Видяхме следи от вълци, лисици, диви прасета и зайци. Дърветата също са живописно покрити с лишеи и мъхове. През топлия сезон тук се разхождат костенурки и змии, прехвърчат пеперуди, а в небето се реят египетски и белоглави лешояди и скални орли. Неслучайно Момина скала е една от най-богатите на флора и фауна територии в Източните Родопи. А ние си имаме и екопрограма, с която ви показваме красотите на това вълшебно място.

Ако си открил нещо полезно за себе си в тази статия, абонирай се (горе вдясно), за да получаваш най-новите статии директно в твоя имейл (1 статия месечно). 
Или сподели какво мислиш в коментар по-долу. Всяко мнение е важно за нас. Благодарим!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: