Това е блогът на Габи Тур за приключения в Родопите

Лични истории, преживявания, пътеписи и новини от Родопите

„Купено от Метро“ или как НЕ СЕ прави туризъм

Екипът ни не е фен на големите курорти, претъпканите градски дестинации и лъскавите фасади. Обичаме обаче да караме ски и имаме клиенти, които понякога си поръчват събитията им да се проведат в родните ни курорти. Курортът от последния фирмен уикенд е Пампорово. И тук започва истинската история.

Събитие зимноПо всички закони на съвременно развиващият се, устойчив, отговорен и с грижа към гостите туризъм, би трябвало, когато влезнеш в един курорт, той да е добре почистен, осветен и заобграден от хубава природа и гледки. Да има както добре поддържани улици, така и пешеходни алеи, за да може да се разхождаш и да ти е приятно. Да има указващи интересни места табелки, както и такива, указващи местата с магазин, аптека и други полезни неща. Да няма захвърлени встрани изкъртени знаци или стърчащи стълбове.

Според мен обаче акционерните ни дружества и големите компании, притежаващи и управляващи курортни и хотелски комплекси в българските планини и море, от години се опитват да измислят нова формула за туризъм, който може да се опише като „печалбарски“ и „търгашески“ и в никакъв случай като устойчив и модерен.

В този ред на мисли, навлизайки в Пампорово, вие попадате в една тъмница, осветена единствено от светлинките на хотелите, и то само на работещите такива. Без да претендирам за точност, вероятно около 30% от хотелската база в Пампорово може да се описва в рекламните брошури като „паметниците на алчното ни безумие“. Безумието на тези, които, без професионален опит и маркетингови проучвания, са си помислили, че като построят една сграда в курорт, са хванали господ за шушлека и парите вече са потекли към бездънните им джобове. Безумието и на другите, които без никакъв архитектурно-ландшафтен или бизнес-планов подход са им разрешили да го направят.

И така продължаваме да се движим на тъмно и между разгърналите бетонните си снаги сгради, алчно изяли хубавата ни родопска гора. Но и самоизяли се очевидно. И стигаме до нашия хотел, който на снимките в сайта им изглежда заобграден от борови дървета, с хубава гледка и с място за паркинг (така пише). Пампорово ЕвридикаРеалността обаче е следната: хотелът е част от поредица други хотели, гъсто разположени един след друг от двете страни на тясна уличка, а паркингът на всъщност е улицата пред хотела. След него следват два „паметника на безумието“ и уличката свършва.

Не мога да не отбележа явните предимства на хотела ни, които са чудесното любезно обслужване на рецепция, хубавата кухня, която се доближава до домашната, топлите и удобни апартаменти и близостта на ски-станция „Студенец“. В момента непосредствено под тази редица от хотели се изгражда малка ски-писта с влекче, която ще е много удобна за начинаещи и деца.

В ресторанта обаче попадате на друг стандарт Столова Евридикаи на друго обслужване, защото, оказва се, че той всъщност е нещо като столова за хранене с 3 малки зали, находяща се в приземен етаж, без прозорци и с кофти вентилация. И така в тази столова за закуска получавате евтини салами тип „Хамбургски“, топени сирена „Аро“ и конфитюри на пакетче, купени от „Метро“. Обзалагам се, че ако същата фирма (която е бургаска), управлява и хотели по морето, закуската ще е със същите продукти. И не че има лошо в това по принцип. По законите на устойчивият туризъм и гостоприемството обаче, първото и най-важно условие за местата за настаняване, е те да са част от дестинацията, в която се намират. Нали не сме забравили, че сме в Родопите? Точно в Смолян е една от най-големите мандри „Родопея„, а около Пампорово има десетки други по-малки млечни производства. Престъпление е чаят в Родопите да се сервира в пакетче – толкова не могат да си закупят няколко вида истински билки и да правят ароматен чай ли? Във всяко второ село в Родопите има пчелни кошери, а във всяко първо – картофи. За фирми, управляващи хотели в Пампорово обаче, е най-лесно и доходоносно (в краткосрочен план) да си накупят всичко от „Метро“ и да ти сервират стандартна и безлична закуска. Хотелският бизнес в тези курорти е тотално откъснат от местните производства и по никакъв начин не допринася за тяхното развитие.

На последно място държа да отбележа и обслужващия екип от двама човека – сервитьор и управител, които размазват цялото добро впечатление, създадено в хотелската част и на рецепция. Тези двамата, в този разказ, са персонала на столовата в този хотел, но бъдете убедени, че могат да се считат за представителна извадка на „професионалните“ кадри в туристическите ни ресторанти по българските курорти. Хора като тези двамата си мислят, че да сложиш бяла риза и черен панталон е условие, което ти позволява да се държиш неуважително и снизходително с туристите. Че можеш да се развикаш, когато групата иска да седне на една маса, вместо на 7 отделни по 6 човека. Че когато кафе-машината за закуска е развалена, просто не предлагаш кафе или предлагаш, но от друга машина за два лева бройката. Че можеш да се караш  и да обиждаш жените в кухнята пред всички останали, при положение, че точно готвачките са най-големия актив на ресторанта, успяващ с продукти „Метро“, да ти приготвят изключително вкусна вечеря. Или с няколко думи – този род кадри в родния ни туризъм не са и чували и никога няма да разберат значението на думата „гостоприемство“. Не в четири сезона – в един няма да го разберат.

И накрая – незнам как се уреждат правилата и се обезопасяват пистите по ски-курортите в Европа, но и правила има, и пистите са безопасни, има си и ски-патрули, които се грижат за сигурността на туристите и не ти проверяват картата на всяко трето качване на лифта (справка: Гранд Валира в Андора и Италианските Алпи). Зелена пистаВ Пампорово обезопасителна мрежа на зелената писта има само на най-опасните места и завои. Навсякъде другаде по дължината на пистата, ако случайно паднеш или някой изтрещял начинаещ се вреже в теб, докато си обучаваш детето на ски, всички вкупом политате към гората и се врязвате в някой бор. Чудесна зимна приказка с натъртен и охлузен край (в най-добрия случай).

За всички участници в този разказ, ще бъде добре ако акционерните дружества, управляващи курортите и компаниите, менажиращи хотелските комплекси, най-после разберат, че в основата на туризма като индустрия стоят гостоприемството, професионализма и сътрудничеството с местната общност. Колкото по-скоро го проумеят и започнат да прилагат добрите практики от света, толкова по-малко разочарования ще има за всички по веригата. Съответно ще има повече посетители и такива, които са склонни да си похарчат парите в родните курорти. И в дългосрочен план ще се постигне устойчивост – за бизнеса и за дестинацията. Това е.

6 comments on “„Купено от Метро“ или как НЕ СЕ прави туризъм

  1. Mihaela
    януари 17, 2016

    Към Rumen и Тони:
    Акцентът на статията всъщност не е конкретния хотел или храна и много жалко ако само това сте видели.
    Цените в този хотел не са ниски – студио за двама със закуска е 96 лв на вечер, а нискокачествена храна има и в скъпи хотели.
    Тук става въпрос за цялостно сгрешената концепция при развитието на даден курорт или хотелски комплекс в страната ни. За липса на отношение, на качествено обслужване и професионализъм.

  2. Тони
    януари 17, 2016

    Персонал от кол и въже….. смешна заплата – жалък персонал. Но и то кой ли е управител на хотелите? Пакетните евтини нощувки дори в чужбина са с ниско качествена храна. Всеки да се простира според чергата си и тогава няма да има мрънкащи и дребните ‘играчи’ ще умрат.

  3. Rumen
    януари 16, 2016

    kogato kupuvate evtini paketi ne iskaite istinski med i sirene nikoi niama da vi gi prodade

  4. цуци
    януари 16, 2016

    хехе, на кой му дреме, че хотелите не са пълни, като те си перат парите така? нали се сещаш 20 стаи по 100 лв стаята прави 2000 лв чисти пари на вечер.

  5. Мариян Костов
    януари 16, 2016

    Проблема не е толкова в Метро,проблема е в самата ни държава.Дори да искат да купят билки от селата,или картофи проблема е ,че те трябва да са със сертификат,често няма фактури,от там отчетноста става проблем и всичко се на връзва едно след друго.Проблемите с персонала, 98% самоуки и без елементарни идеи кое и как се върши,без елементарерн стандарт.Ако беше един проблема да го опишем но туризма за съжаление трябва да се гради на ново ако се иска да остане някакъв изобщо в България.

  6. Илия Годев
    януари 16, 2016

    Напълно съм съгласен за неразбирането на управляващите акционерни дружества и собствениците на хотелите, че предлагането трябва да е свързано с местни производства.и да поощрява добрите такива. Качествените продукти , обаче, няма как да се впишат в ниските цени на пакетите full board (впрочем, установих, че както на морето, така и в планините маркетинга и операторите на хотели предлагат full boar, който рекламират като „all inclusive“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: